Епиктет
(50-138)
Епиктет - снимка Уикипедия
Епиктет е живял по времето на Нерон, Тацит, Плутарх и Плиний Млади. Според редица източници той е бил куц. Някои смятат, че физическият му недъг се дължи на ревматично заболяване, а според други е бил малтретиран по време на робството си. Не е имал деца, но в по-напреднала възраст, въпреки скромния си начин на живот осиновява сина на свой приятел и го отглежда с помощта на една жена.
В продължение на много години Епиктет е бил роб. Заедно с господаря си Епафродит е слушал лекците на най-известния на времето стоически философ Мусоний Гай Руф. След това е получил свободата си, без да е известно при какви обстоятелства е бил освободен.
Безразличен към литературната слава, Епиктет също както и Сократ, не пише книги. Неговият ученик Флавий Ариан съхранява записки от учението му. След време Ариан става известен писател и политик и въз основа на своите записки публикува осем книги, от които до нас са достигнали само четири със словата на Епиктет. В тях той описва своя учител като много влиятелен говорител, който можел да предизвика у своите слушатели чувствата, които искал. По-късно императорът Марк Аврелий приема учението на Епиктет и става стоик.
През 85-93 година император Домициан прогонва всички философи от Рим. Епиктет се установява в Епир, в малкия гръцки град Никополис. Започва да преподава и основава философско училище. Пътува до Олимпия и Атина.
Според учението на Епиктет философията не е само теоретична дисциплина или набор от правила, а начин на живот. Нейната главна задача е самопознанието. Тя трябва да научи човек да различава това което може да се постигне от това, което не е по човешките сили. Според Епиктет страданието възниква от опитите ни да контролираме неконтролируемото или пренебрегването на това, което е по силите ни. По този начин той посочва пътя към щастието и спокойствието. Всяка заблуда по този въпрос води до най-големите нещастия, грешки и беди, както и до робството на душата.
Епиктет умира през периода между 120 и 138 година.
